Статия на Джон Болтън - бивш съветник по националната сигурност на президента

Статия на Джон Болтън - бивш консултант по националната сигурност на президента Тръмп, оповестена на 30 август в осведомителния портал 19 Forty Five.

През последните месеци в Русия се случиха обилни политически разтърсвания, само че на бойното поле в Украйна измененията са малко. Сред водещите вести продължава да се откроява метежът и последвалата крах на водача на Частната военна компания „ Вагнер ” Евгений Пригожин, само че Москва и Киев със скромни изключения остават в невъзможност на бойното поле.

Наближава есента, като президентът Путин възвръща властта си в Русия и евентуално се готви да реализира неочакван ход като „ обърне дипломатическата шахматна дъска в Украйна ” дружно с фигурите.

А Вашингтон и Западът не знаят по какъв начин да реагират.

Путин ползва все по-твърди хватки

След метежа на Пригожин доста специалисти решително предричаха, че властта на Путин е разтърсена, а неговото рухване е неизбежно и идно. Днес същите тези наблюдаващи настояват, че гибелта на Пригожин ще освободи от вцепнението спотаилите се мрежи от негови последователи и те са сплотени от жаждата за възмездие.

Вътрешните механизми в Кремъл са забулени в секретност, заради което липсват достоверни прогнози и такива са невъзможни. Но през днешния ден Путин се усеща в доста по-висока степен в сигурност, в сравнение с през интервала, предхождащ метежа. Независимо, че не е възстановил изцяло своето господство от времето преди нахлуването в Украйна.

Какви карти държи Путин в ръцете си?

Както Путин съобщи в началото, а по-късно потвърдиха съветските управляващи - Пригожин е мъртъв. Съобщава се, че измежду починалите е и основният заместител на Пригожин във „ Вагнер ” и в действителност висшият боен началник на наемниците Дмитрий Уткин, както и други високопоставени съветници.

Кадровите генерали, поддържащи Пригожин, бяха подложени на присъщата още от времето на Сталин чистка. Бившият командващ на Въздушно-космическите войски Сергей Суровикин беше уволнен, без значение че носещата неговото име отбранителна линия наред отразява украинското нахлуване. Останалите съратници на Пригожин се укриват. Най-вероятно е те да се стремят да доближат най-близката интернационална граница на Русия и надали кроят заприказва за отстраняването на Путин.

Не е изумително, че Путин има вътрешна съпротива. Реалният въпрос е в това ще успее ли Путин в околните месеци да се възползва от объркването измежду своите съперници и да възвърне политическия и дипломатическия подтик, който Русия загуби поради забуксувалите бойни дейности.

Исканията на Русия и лостовете за нейно въздействие

Всяка рационална оценка на настоящето геополитическо състояние на Русия води до извода, че Москва се нуждае от време с цел да реформира и възвърне своите до неприличие нищожни военни средства, да съживи стопанската система (не е допустимо без анулацията на западните санкции) и да се избави от политиченската изолираност. Мечтите на Путин за възобновяване на Руската империя евентуално замъгляват сходни разсъждения, само че все пак той е невъзмутим реалист, изключително в случай че на карта е сложена неговата персонална сигурност.

Вероятно за Запада е мъчно да повярва, само че най-яростните вътрешни критици на Путин са настроени не „ срещу войната ”, а „ срещу провалянето ” във войната. Укрепвайки своето състояние Путин може да пренебрегва тези критици, които със задна дата се вършат на прозорливи и да провокира диломатическо разтърсване и комплициране в НАТО, като се възползва от умората и недоволството на Запад от конфрикта в Украйна. Това би разрешило на Русия да завоюва време за възобновяване и прегрупиране.

Ако настъплението на Киев не докара до обилни триумфи на бойното поле, в течение на идващите два месеца е допустимо без предизвестие Путин да предложи преустановяване на огъня на достигнатите рубежи и незабавното започване на договаряния.

В дневния ред на такива договаряния може да се предложи какво ли не, включително прекратяването на икономическата война. Путин даже е в положение да изрежисира утвърждение и поддръжка от Китай. При това е евентуално точно Пекин да предложи ходатайство. Дори и китайско присъединяване във възобновяване на потърпевшите от войната територии, както в Русия, по този начин и в Украйна.

Ключовият лост на Путин за реализиране на поврат ще бъде относителният неуспех на лятното нахлуване на Украинските въоръжени сили. В епохата на шаблонното мислене политическите водачи в Берлин, в Париж и даже във Вашингтон ще бъдат изправени пред голямото прелъщение да се съгласят на преустановяване на бойните дейности и започване на договаряния.

Европа поддържа Украйна на думи, само че военната и дипломатическата й помощ постъпват постепенно и насилствено. Например, не е належащо обзалагане дали френският президент Емануел Макрон би пропуснал шанса да влезе в историята като миротворец.

Какво да прави Западът?

В Америка предстоят избори през 2024 година чийто резултати не са обезпечено удобни за президента Байдън. Пресата драговолно освещава дейностите на републиканци-изолоционисти, които интензивно се борят срещу помощта за Украйна, само че оставя без внимание дейностите на левите демократи.

През октомври 2022 година обаче така наречен Прогресивна група от Камарата на представителите позволи типичен вашингтонски гаф и заявява обществено това което в действителност е тяхно разбиране: групата прикани бъдещата поддръжка за Украйна да бъде обвързана с началото на договаряния с Москва.

Въпреки че последва неотложно опровергаване (мотивите бяха идните по това време междинни избори за Конгрес и Сенат), само че позицията на това крило на Демократоическата партия остава неизменима.

Байдън може да надхитри републиканците – съперници на помощта за Украйна, като утвърди прeкратяването на огъня и започването на договаряния откакто откри директен контакт с Путин и призове двете страни във войната към компромис.

По подобен метод на идните избори през 2024 година той би могъл да претнендира за ролята на същинския миротворец в Съединени американски щати. Това би сложило Тръмп в невъзможност, който считаше, че в очите на Путин е светец. И какво би могъл да предприеме Тръмп, с изключение на още веднъж да се трансформира в „ ястреб ”.

Едва ли Байдън преуспя на военното занятие. Нерешителността на Белия дом във връзка с доставките на редица въоръжения, страхът пред възможна съветска ескалация и трета международна овйна, освен това нуклеарна, а също по този начин забавените и некоординирани реакции на президента по настоящите въпроси, засягащи войната в Украйна, са на първо място знак за обезсърчение, а не за враждебност. Понастоящем никой не предвещава Москва да е способна на ескалация посредством елементарни въоръжения, а е явно че дрънкането на нуклеарни оръжие е нищо повече от блъф.

Горчивата истина е, че политиката на Байдън търпи провал. Налице е опасност Украйна да се привърне в политическо задължение и не е изключено президентът да потърси излаз от ситуацията. Евентуална смела дипломатическа маневра на Путин може да се трансформира в нужния за Байдън претекст.

За президента Володимир Зеленски това би било еднакво на изцяло безизходно състояние, тъй като ще покаже, че главният интернационален съдружник на Украйна се отдръпва от досегашната поддръжка за Украйна.

Отдавна е време за по-ефективни тактики за реализиране на оповестените цели: възобновяване на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна и за даването на Киев на цялата нужна помощ. А самата Украйна е належащо още по-твърдо да отстоява пред НАТО, изключително във Вашингтон, в Париж и в Берлин, че по-нататъшното сполучливо опълчване на съветската експанзия има решаващо значение за сигурността на Запада.

Тези причини е належащо да бъдат ясно и твърдо отстоявани точно в този момент, когато последователно Вашингтон оживява след лятната почивка. Иначе дипломатическия щурвал ще се окаже в ръцете на Москва и това ще има съществени последствия за всички.

Заглавието е на Епицентър. бг